Клюркарката е лешояд
Отново всичко искаш ти да знаеш –
какво, защо, къде, кога и как?
И никога не ще го осъзнаеш,
с остатъци се храниш – лешояд.
Човешката тъга е твойта радост
и туй, че вечно вреш си все носа
навсякъде, превръща те във гадост,
с която отвратила си света.
Ала аз знам, че хич не се разкайваш,
в природата ти долна е това –
със приказките други да окалваш
и чувствата превръщаш им в храна.
Наяж се пак, ех, лешоядо мършав,
със болката на другите, дори
и майсторски с крилата си да пърхаш,
не ще да бъдеш нивга лебед ти!
© Данаил Таков All rights reserved.
