Научих буквите и вече,
мога всичко да чета,
обичам книжките защото,
разказват ми за много чудеса.
Научих за животните в гората,
за цветятя и за билките в полята,
за морета,океани и планети,
за снега и слънцето,което свети.
Книжке моя,сладкодумна,
от мен си винаги по умна,
от тебе аз разбирам и се уча,
с теб в живота ще сполуча.
Книгите ни дават знание,
любов и мъдрост и познание,
водят ни към нови върхове,
разкриват ни незнайни светове.
© ПЕНКА КАМБУРОВА All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
