Apr 22, 2020, 6:28 AM  

Кодове на бъдещето 

  Poetry
663 13 8

Умира вятърът в пустинята от мисли...

Ограбват птиците последните зърна на лятото...

В изсъхнало дърво полагаш мечтите си...

Кристална вода жадуват корените...

Прегърбени сенки те обграждат завинаги...

В сини орбити небето изпява последните песни на ехото...

Красиви дни те отвеждат в тунела на детството...

Бледи лилии докосват челата на надеждите...

Магията на местата, които не достигна

завръща прозрението -

мълния в необятно изумрудено пространство...

Далечината е само полилей от спомени,

надвесен над бездна -

тиха от съмнения...

лишена от материя...

зала за духа -

самотен отшелник

върху шезлонга-остров

на Несбъднатото...

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прозрения от бъдещето....
  • Силна творба! " Кодове на бъдещето", а дали ще ги разгадаем...

    "Бледи лилии докосват челата на надеждите...

    Магията на местата, които не достигна

    завръща прозрението -

    мълния в необятно изумрудено пространство..."

    Докосваш със поезията си, Младене! Поздравления!
  • Хаоса на фантазията и реалността, сплетен в повесмото, развявано от космическия вятър.
  • Всяка строфа е картина, картина на душата! Няма такива цветове за нея в палитрата Младене, но ти си ги намерил в думите! Дълбок поклон!
  • Интересни образи.
  • Ако човек не може да плува в дълбокото, няма да има възможността, да се докосне до твои произведения. Много ми хареса ! ❤️
  • Стихчето ти е като пророчески шифър, в който успеем ли да разгадаем кодовете ще получим прозрение за бъдещето! Много всеобхватен и дълбинен стих, който ме потопи във възвишената си загадъчност!!! Искрени поздрави, Младене!
Random works
: ??:??