Кодове на бъдещето
Умира вятърът в пустинята от мисли...
Ограбват птиците последните зърна на лятото...
В изсъхнало дърво полагаш мечтите си...
Кристална вода жадуват корените...
Прегърбени сенки те обграждат завинаги...
В сини орбити небето изпява последните песни на ехото...
Красиви дни те отвеждат в тунела на детството...
Бледи лилии докосват челата на надеждите...
Магията на местата, които не достигна
завръща прозрението -
мълния в необятно изумрудено пространство...
Далечината е само полилей от спомени,
надвесен над бездна -
тиха от съмнения...
лишена от материя...
зала за духа -
самотен отшелник
върху шезлонга-остров
на Несбъднатото...
© Младен Мисана All rights reserved.
