Aug 23, 2007, 2:32 PM

Кога???

  Poetry
999 0 6

Обичам аз едно момче,
обичам го с цялото си сърце,
но, уви, сърцето мое
той разби.
Влюбва се пред мен в кого ли не,
в сълзи е моето лице.
Кога ще дойде онзи ден,
когато отново ще е влюбен в мен...
Ще наближи ли,
и кога???
Или ще си остане
само мечта?
Разума ми казва: "Остави го",
сърцето шепне: "Целуни го".
А аз съм по средата,
но ще оставя всичко на съдбата.
Тя решава - мечта или реалност -
това и е специалност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички!
  • Всичко ще отмине спокойно, сега вземи лист и химикал и напиши нещо бодро, с което да се зарадваш. Поздрав!!!
  • Браво! Браво!!
    Твоята поезия ме докосна дълбоко!!
  • Мила, не знам дали наистина си на 11 години, но ето само една идея, мн си малка още чак толкова да те е заболяло, почакай да пораснеш да видиш какво е, а и не бързай да се разочароваш А относно това което питаш в стиха, един съвет акто на непознат: Никога не чакай да се случи нещо, действай, после виж резултата, чакането не носи резултат! Поздрави.
  • Времето лекува всичко!!! Ще изживееш болката и ще срешнеш взаимната любов,желая ти да е много скоро

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...