Кога - не помня, но се случи
КОГА – НЕ ПОМНЯ, НО СЕ СЛУЧИ
Свърталище на гладни котки –
кварталът в прахоляк се дави,
в боклуци, дрипи и сархоши,
и черчевета резедави.
Докарват млякото в четвъртък.
И често твърд и сух е хлябът.
Умът ми вече взе да бърка
година, месец, ден и дата.
Прозорчето с маджун изронен
отдавна спря да се отваря.
И луд от самотия орех
с улуците си разговаря.
А щом погледнеш отвисоко –
навсякъде цари мъртвило.
Дори луната празнооока
брои пресъхнали осили.
Но вчера пътят се изприщи
от тежки стъпки на бродяга.
Тъмата непознат разнищи,
подпрян на дрянова тояга.
Пред кръчмицата запустяла
на пост застана – сякаш стража,
с цигулката си овехтяла
засвири тихо и протяжно.
Какво разказваше – не помня,
но знам, че всичко се събуди.
Край непознатия бездомник
летяха нощни пеперуди,
прииждаха пълчища мравки,
старица, скрита под жалейка,
липа с косици ароматни
прегърна счупената пейка.
И вихър чуден дълго броди
из дворчетата без стопани.
Оттук ли вчера мина Господ?
Да беше рекъл – да остане.
© Валентина Йотова All rights reserved.
