Noo_Light92 (Ади Стоянова) Noo_Light92 (Ади Стоянова)
23
Oct 11, 2008, 2:25 PM

Кога обичам Слънцето..

  Poetry
1K 0 1
По залез е. Тъмнината чака
с целувки да разпрати мрака.
Не залязвай. Недей си отива.
Запечатай лъчите си в прозореца.
Не искам светлината да загива.
Недей. Днес не обичам мрака.
Дланта ми е отворена. Напразно чака.
Във тъмнината се усещам бяла.
Различна за пореден път.
И сякаш времето във шепите ми е спряло,
за да създаде самотата своя кът.
Тук. Във мойте шепи. Във зениците.
Във мрака на прозореца, където ти блестиш.
Дай ми лъчи. Лесно ще ме спасиш.
Не ме оставяй да се крия във косите си,
забравила какво е време.
Запечатай лъчите си във мене.
Не залязвай.
Не залязвай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ади Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0