Ослепя денят ми без тебе.
Сляп и пустинен, грозно заспал
под ритъма на мъртвите морета,
притихнал, непробуден, прокълнат.
Заспивам завинаги сега.
Прости, сърце, без време те удавих
в отровата, със името живот.
Прости, душа, и теб убих,
преди да те спася от този ад.
На шията окачих тон стомана
и скочих в каменния бряг,
на десет метра под ръба ...