Когато тръпката по теб премине
и любовта излезе в пенсия заслужена.
Когато съм забравила дори и твоето име
и са помръкнали очите теменужени.
Когато спрат да търсят нощем
устните ми тялото ти, сгушено до мен.
Когато чувствата, като ненужна поща,
ги разпилее напосоки вятърът студен.
Когато няма вече да си спомням
дори една черта от твоето лице...
Тогава - няма ме! Сторù ми помен.
Отдавна спряло е да бие моето сърце.
© Мая Попова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
