Кога загубихме си чистотата ?
Малкия ми син вчера ме попита:
-Мамо, гледа ли онази реклама? -
а аз, замислена, с нещо свое заета,
отвърнах: - Коя, слънчице на мама?
- За телевизора, с един мъж и жена,
те… там, нали… се любят двамата,
а той… поглежда все към... екрана
и тя… Не се ли сещаш за рекламата?
…Видях картината, и изчервих се
в главата ми сякаш огън гореше.
От тази дума „любят” притесних се,
а то детето, за телевизор говореше.
Засмях се,замислих се за чистотата,
с която думите синчето ми изрече…
как възрастните, в плен на суетата,
превръщаме ги в грях, дори и в повече…
Децата, с тяхната безгрижност
докоснат ли , създават чистота,
а ние мислим, срам, греховност
дори в стих неми сме за чувствата.
Да ги изричаме на глас не смеем,
мълчим ,изпращайки в забвение
онова,случващото се за да живеем,
и силно викаме - ”срам,нарушение”.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
