Когато лед в огън се превърне,
когато през деня блестят звезди,
когато времето назад се върне,
когато мъртвите надигнат пак глави.
Когато пясъкът на камък се превърне,
когато сняг през Май вали,
когато тишина светът обгърне,
когато слънцето усмихнато заспи.
Когато славейчето спре да пее,
когато нощите превърнат се във дни,
когато болният се пак засмее,
тогава мен ще спре да ме боли.
© Ангелче All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
