Когато
Когато животът няма смисъл,
когато свършат твоите мечти.
Тогава разбираш, че си орисан
да обичаш, без да си обичан ти.
Когато любовта ти е несподелена
и сякаш в тебе тя гори.
То тогава душата ти е студена,
а животът - безкраен океан от сълзи.
Когато самотата те обгърне
със своя плащ от ледени искри.
Тогава искаш да се върне
денят и твоите мечти.
Но мъката изгаря ти сърцето
съc своя огън от падащи звезди.
И душата ти полита към небето,
където сбъднати са твоите мечти.
© Даниела Андреева All rights reserved.
