Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши тишината в океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното.
Късове плът ще отрязва лъчът от окото,
изпратен от черната грива на слънцето...
Ще имам ли право на свое последно желание,
дори когато е вече безсмислено...?
За да остана белязан с онова разстояние -
по-дълго от правото то да бъде изминато...