Когато прогизвах под дъжда,
всички имаха чадъри.
Облаци черни, буря се задава,
всички имаха си къщи.
Когато грейнеше слънце,
и отново бяхме заедно,
исках да имам сърце
приличащо на твоето.
Трябваше ли това да види,
да изживее или да изплаче...
но, какво ли можеше да стори
сведена главата пред палача?
Чакаше те и сред четири стени
си блъскаше главата...
Криеше се от вякакви звезди,
а над основите покрива
го нямаше...
© Станислав Русев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
