Когато...
Когато слънцето докосне
морето с розови лъчи,
когато лунната пътека
в моя сън се отрази...
Когато вятърът неверен
изгуби се във чуждите коси,
когато писъкът безкраен
чуе се в сърцето ти дори...
Когато вечер се събудиш
и до тебе бледа спя и аз,
когато болката усетиш
както я усещам аз...
Когато във очите сини
искрена сълза блести,
когато във душата тъмна
малка свещ гори...
Когато?... Или пък тогава?
Тогава сърцето ти ще затрепти,
разкривайки ти тайна,
по-мъчна и от моите сълзи...
Тогава те заричам -
любовта безкрайна да откриеш ти
и нищо да не криеш от сърцето си!
© Цвети Димчева All rights reserved.
