Dec 11, 2007, 4:32 PM

Когато...

  Poetry » Love
1.2K 0 6
Когато клонките в гората зашумят,
а изворът бълбука ли, бълбука,
когат' пчелиците в цветята зажужат
и слънце топли всяка бука...

Когато слънцето студената вода загрей
и тръгне в планината щуката нагоре -
тогава лятото ще дойде с топъл вей,
тогава и сърцето ще говори...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...