Когато бях дете...
Когато бях мъничък...
И пакости редих...
От Мама бях наказван...
Чиниите ѝ мих...
Най-много ме болеше...
Да седна на обяд...
"Яж бе будала"... Крещеше..
Защото бях... Злояд...
Наказан на балкона...
Често пъти бях...
А Мама, бе сурова...
Когато не ядях...
Бурно детство имах...
Бягах, скачах и играх...
Когато кален се прибирах...
В легена дрехите си прах..!
Вечерта пък я мразих...
Ококорен все... Не спях
По нервите на Мама... Лазих...
И записвах със пердах..!
Трудничко ѝ беше...
Бях си палаво дете...
Но изкъсо ме държеше...
По дупето... С петте..!
Калоян Христов©️
(Chris Heart)
19.10.2023
London
© Калоян Христов All rights reserved.