Когато елфите танцуват
Той е моят Единствен.
С него стигнахме кротко Олтара.
Не със плът, не със плът – две души занемяха пред Бог.
Нецелуната аз, той от мойте ръце непогален,
разломихме прегради, устремени към чистия свод.
Под заключени устни, водопадно отприщена нежност,
заизсипва порои - светлоструйни слова.
Придойде тъмнина. Залюля се във лепкави мрежи...
Аз изгубих посоката в мрака.
Той - лика ми в нощта.
*
Избелява.
В тъмнината пулсира умора.
Малка капка роса изумрудено трепка в цветец.
Крехки елфи с прозирни крилца в светлината се гонят.
Той ме чака.
И от нежни слова ще надипли венец...
© Людмила Билярска All rights reserved.
