Jun 4, 2011, 9:03 PM

Когато елфите танцуват 

  Poetry » Love
965 0 8

Той е моят Единствен.

С него стигнахме кротко Олтара.

Не със плът, не със плът – две души занемяха пред Бог.

Нецелуната аз, той от мойте ръце непогален,

разломихме прегради, устремени към чистия свод.

Под заключени устни, водопадно отприщена нежност,

заизсипва порои - светлоструйни слова.

Придойде тъмнина. Залюля се във лепкави мрежи...

Аз изгубих посоката в мрака.

Той - лика ми в нощта.

*

Избелява.

В тъмнината пулсира умора.

Малка капка роса изумрудено трепка в цветец.

Крехки елфи с прозирни крилца в светлината се гонят.

Той ме чака.

И от нежни слова ще надипли венец...

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??