Когато Фениксът намери своя втори огън

Жар-птица съм в небето,

родих се аз из пепелта.

Душата ми - вселенски огън,

сърцето ми – сияйна светлина.

Животът ми е низ от кръговрати,

менят се с всеки следващ ден,

а всичко беше ми до болката познато,

докато ти случайно не намери мен.

Тогава пламнах повече от Огън,

от Огъня, аз който съм..

Дойде в света ми и запали

и мен, и всичко мое вън.

Обърна ми света в секунда,

превърна ме в обикновен човек,

сърцето мое разтопил си

и омагьосал всяка моя реч.

От Феникс-птица ме направи

богиня, ала единствено за теб.

Роди у мене чувства непознати,

които знаят само своя собствен ред.

И вече още повече горя, изгарям,

веднъж за мен, за тебе – два.

Намерих втория си огън и догарям - 

за теб да се родя, аз вярвам, е съдба.

Аз всичко на света изпепелявам,

докосвам го и се изгубва в пепелта,

защото силата, която ти ми даваш

е равна, измерима само с Любовта.