Когато говорех със сезоните
Преди да говоря
с сезоните,
сърцето ми беше
заключено
за прекрасните,
мили неща.
И бях
огорчена,
объркана,
отхвърлила себе си,
ненужна на никого,
овехтяла жена.
Тогава помолих сезоните...
... за разговор.
И те отговориха
на тази молба.
Когато говорех
с зимата,
снегът
ми нашепваше
с тихи слова,
от чужди дела
да предпазя
аз себе си,
ранимата, своя
душа.
Говорейки
с нежната пролет,
цветята
ми казаха
да дам свобода
на своите мисли
пред хората,
които
обичам
и дълбоко ценя.
Когато говорех
с лятото
усмихнато,
слънцето
нашепваше ми
да бъда
аз себе си,
но да не се
изгубя
в собствените си
води.
А вятърът
в жълтата есен
брулеше
в моите коси
и каза ми той
да дам
воля на чувствата
и всичко от себе си
за всичките
мои
мечти.
А след разговора
с сезоните
не бях
същата недоверчива,
невярваща
в хората,
егоистичната
овехтяла жена,
а
преминала
в ново начало,
превърнах себе си
във
удовлетворена,
щастлива жена.
Тогава...
... благодарих на
сезоните.
© Славка All rights reserved.
