Когато идвам
Когато идвам, виждаш полъха,
долавяш шепот на бельо,
ухание на женствен спомен,
но никога не срещаш мен.
Очите ти запалват вятъра,
ръцете ти създават плът,
с нюхА си мъжки ме поглъщаш
и вдъхваш в образа живот.
И сякаш ме извайваш в тайнство
на длан пред теб и си красив,
вглъбен във истинското раждане
на мен, жената по душа.
И вярвам, че ще съм прекрасна,
почтена, в девствен колорит,
и ще съм бяла, не във бяло,
а с кожа - в лилиев цъфтеж.
И ще се влюбиш, зная ... много ...
но не във мен, а в този сън,
а аз ... ще си отида с полъха ...
да имаш нея ... както мен.
долавяш шепот на бельо,
ухание на женствен спомен,
но никога не срещаш мен.
Очите ти запалват вятъра,
ръцете ти създават плът,
с нюхА си мъжки ме поглъщаш
и вдъхваш в образа живот.
И сякаш ме извайваш в тайнство
на длан пред теб и си красив,
вглъбен във истинското раждане
на мен, жената по душа.
И вярвам, че ще съм прекрасна,
почтена, в девствен колорит,
и ще съм бяла, не във бяло,
а с кожа - в лилиев цъфтеж.
И ще се влюбиш, зная ... много ...
но не във мен, а в този сън,
а аз ... ще си отида с полъха ...
да имаш нея ... както мен.
© Дими Фильова All rights reserved.
