Когато Малката предизвика кака Пена
Кака Пена си е лична закускарка,
майсторка голяма - баничките ги върти
така изкусно, че - като хапнеш - топи се, сякаш сладолед ядеш.
Чак от другите села с коли, велосипеди и каруци
идват да пазаруват във дюкяна неин.
Но една малка калпазанка баничките ù
краде - ей тъй, само да я дразни
и от смях подскача, и тресе се.
Кака Пена си е много нервна,
люти клетви реди, пяна чак
в устата ù кипи.
- Пак ли ти, прокобо малка!
Аз са трепа кат' къртица,
ти, лисицо недна непрокопсана,
златни яйчица да снасям, ти да ги крадеш.
Дано глад да та удари, след всяка хапка да та тряска,
чак да виеш - като кучка!
Кат заръфаш баничката - чинету да та схвани,
да ни можиш да приглъщаш, пък да ти са иска,
лигата да ти са стича, чак да та удави!
Оня плъх от склада да ти изгризе
ръчичките крадливи,
а хлебарките от пода да та изпасът дано!
Шум в ушите да ти дойди,
кат на мени, 'га кръвното ми вдигнеш,
гадно мляскане да ти са чува,
от глад да пукаш и да ти са повръща!
Под моята тераса, га минаваш, най-голямата саксия
на главата ти да са стовари и да ти приседни тъй,
че никой да ни мой да та отседни!
Нервна си е кака Пена,
а пък Малката обича тъй да я зарича,
баничките си покрадва
и на гняв пенлив се радва.
Мистерия Смешна
© Misteria Vechna All rights reserved.
