Mar 26, 2017, 2:21 PM

Когато ме нарани...

  Poetry » Other
2.1K 3 6

Когато ме нарани,

много ме заболя,

определено добрини

у хората не можех да видя.

 

Когато ме нарани,

рана голяма се отвори,

и до ранни зори,

аз не можех очи да затворя.

 

Когато ме нарани,

целият ми свят рухна,

беше ми много важна ти,

но няма вече разтуха.

 

Когато ме нарани,

аз се затворих,

сложих пред себе си стени

и повече на теб не проговорих.

 

Когато ме нарани,

помоли ме ти за прошка,

няма вече отворени рани,

но аз не съм подложка.

 

Просто да я почистиш

и вече е като нова,

не можеш болката да изчистиш,

запомни го от мен това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...