Mar 26, 2017, 2:21 PM

Когато ме нарани...

  Poetry » Other
2.1K 3 6

Когато ме нарани,

много ме заболя,

определено добрини

у хората не можех да видя.

 

Когато ме нарани,

рана голяма се отвори,

и до ранни зори,

аз не можех очи да затворя.

 

Когато ме нарани,

целият ми свят рухна,

беше ми много важна ти,

но няма вече разтуха.

 

Когато ме нарани,

аз се затворих,

сложих пред себе си стени

и повече на теб не проговорих.

 

Когато ме нарани,

помоли ме ти за прошка,

няма вече отворени рани,

но аз не съм подложка.

 

Просто да я почистиш

и вече е като нова,

не можеш болката да изчистиш,

запомни го от мен това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...