Mar 26, 2017, 2:21 PM

Когато ме нарани...

  Poetry » Other
2.1K 3 6

Когато ме нарани,

много ме заболя,

определено добрини

у хората не можех да видя.

 

Когато ме нарани,

рана голяма се отвори,

и до ранни зори,

аз не можех очи да затворя.

 

Когато ме нарани,

целият ми свят рухна,

беше ми много важна ти,

но няма вече разтуха.

 

Когато ме нарани,

аз се затворих,

сложих пред себе си стени

и повече на теб не проговорих.

 

Когато ме нарани,

помоли ме ти за прошка,

няма вече отворени рани,

но аз не съм подложка.

 

Просто да я почистиш

и вече е като нова,

не можеш болката да изчистиш,

запомни го от мен това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...