May 25, 2013, 3:23 PM

Когато ме няма

  Poetry » Other
970 0 0


Не ме търси, когато мен ме няма,

огледай се и ето, там съм - 

в тревата, на дърветата в игличките,

на птичките в песента.

Ще бъда и кралица аз на зимата,

на лятото, на пролетта и есента.

Ще пращам ветрове и леки бризове

и нежната милувка на снега.

 

Когато аз ти липсвам, погледни небето,

там ще видиш моите очи.

Усмивката ми, ако търсиш, ще намериш

във веселите слънчеви лъчи.




 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деметра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...