Когато слънцето полегне в свойта люлка,
а вечерта ухае нежно на звезди…
Когато рошав вятърът нахълта
във стаята и ти изпраща моя стих…
Когато блясва призрачна комета
и ти намига палаво с оче…
Когато мен рисуваш във небето
и пожелаваш ме насън поне…
Тогава ще се сбъдна във съня ти.
Душата ти ще стане моят храм.
И две звезди – очите ми – ще светят…
Когато ме потърсиш, ще съм там.
© Керанка Иванова All rights reserved.
Благодаря ти за усмивките! 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
