Dec 19, 2007, 12:04 PM

Когато някога, след някой късен дъжд...

  Poetry » Love
1.7K 0 15

 

 

Един нечакан спомен

ще те спре.

Една мечта ще блесне

изведнъж,

възкръснала,

в която аз живея

след някой късен дъжд...

Тя ще е близо,

аз ще съм далеч...

Поне за миг

ще искаш да се върна,

но твоята съпруга

ще е с теб

и вместо мен

тя пак ще те прегърне...

Но ще ти стане тъжно

изведнъж.

И ще усетиш

колко аз ти липсвам,

когато някога

след някой късен дъжд

си спомниш

колко много те обичах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...