Когато някой душата ти стопли
Тя живее щом в сърцето я носиш,
топли те в дните пленени от студ.
Понякога бърза, недей да я пускаш,
нека остане при теб, не при друг.
Нека да бъде звездата на дните ти,
Луна да е светла в нощите мрачни,
да пулсира с луд ритъм във вените,
все по- бързо към нея да крачиш.
От храна няма нужда. Само целувка.
Тя не иска вода, а прегръдка добра.
Тя е жива, щом душата жадува
глътка нежност, любов, топлина.
Няма нужда любовта от въпроси,
дори и звездите пред нея мълчат.
Когато някой душата ти стопли
по- малко студен се оказва светът.
06.02.2024
