blondie (Мария) blondie (Мария)
18
Jan 21, 2008, 5:35 PM

Когато останеш сам

  Poetry » Love
3.4K 0 5

 Когато останеш сам

 

Когато останеш някога  сам,
ще искаш и аз да съм там,
да ти подам моята ръка,
да почувстваш мойта топлина!

 

Ще ме търсиш, когато си сам,
но дали ще мога да бъда там!
Ще имам ли сили отново да се върна
и с топлина и нежност да те прегърна?

 

Когато приятелка ти стане самотата,
ще искаш да изгоня от теб тъгата!
Но ще мога ли и този път да бъда там,
за да не те оставям да си сам?

 


Ще ме търсиш, когато мъка те сполети
и само моята любов да те спаси!
Но да дойда ли тогава там,
за да не бъдеш никога сам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0