Apr 1, 2006, 3:41 PM

Когато падаха звездите 

  Poetry
1209 0 5
Когато падаха звездите
Когато падаха звездите,
една остана да блести...
Потръпна самотна и виновно
зад облака се прислони.
Стоя и аз самотен под нея,
приличам навярно на луд.
Уж не топлят звездите,
защо ли потръпвам от студ.
В живота менят се сезони
и звездите връщат се пак.
Кога ли на небосклона ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослав Статев All rights reserved.

Random works
: ??:??