Apr 1, 2006, 3:41 PM

Когато падаха звездите 

  Poetry
1093 0 5

Когато падаха звездите

 

Когато падаха звездите,

една остана да блести...

Потръпна самотна и виновно

зад облака се прислони.

 

Стоя и аз самотен под нея,

приличам навярно на луд.

Уж не топлят звездите,

защо ли потръпвам от студ.

 

В живота менят се сезони

и звездите връщат се пак.

Кога ли на небосклона

ще ги видя отново рояк?

© Светослав Статев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??