Когато падаха звездите
Когато падаха звездите,
една остана да блести...
Потръпна самотна и виновно
зад облака се прислони.
Стоя и аз самотен под нея,
приличам навярно на луд.
Уж не топлят звездите,
защо ли потръпвам от студ.
В живота менят се сезони
и звездите връщат се пак.
Кога ли на небосклона
ще ги видя отново рояк?
© Светослав Статев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
