Dec 18, 2013, 9:52 PM

Когато си далеч 

  Poetry » Phylosophy
589 0 7

Когато си далеч

На Весето

 

Когато си далеч

Във време и пространство,

Изгубил родна реч,

Залутан нейде в странство,

 

Ще дойде труден час

И сам ще се запиташ

С умора и на глас

Безкрай ли ще се скиташ.

 

Защо и докъде

Принудата житейска,

Тя теб ще отведе

С насмешчица юдейска.

 

Така ще разбереш,

Дано да е навреме,

Кога и как да спреш.

Тъга ще те обземе.

 

Ще трябва да решиш

И да намериш сили,

Кой път да извървиш

Към спомените мили.

 

16.03.2008

© Динко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разбирам Ви! Хубав стих, идва от сърцето. Корените викат. Весели празници!
  • Човек винаги се връща към корените си, приятелите, родния дом...Важно е да го осъзнае навреме...Стихът ти е болезнено прекрасен.И аз имам скъп човек зад граница и знам, че по Коледа мислено е тук при нас в България!
  • Да знаеш само как те разбирам!!!
    Васил го е казал...
    Поздрав с прегръдка!
  • хубав стих... поздрави...
  • Този стих се забоде в мен! Силен и носталгичен е! Поздрав, Динко!
  • Ех, на колко хора им тежи този избор!
  • Чудничко!
Random works
: ??:??