Mar 20, 2005, 1:40 PM

Когато си до мене

  Poetry
1.5K 0 3

Когато теб те няма,

когато си далеч,

аз чувствам в мене рана,

когато си далеч!

Когато си до мене,

живот ми даваш ти,

аз падам на колене

и роня пак сълзи!

Когато си далече

в тъмата на нощта,

аз мисля си за тебе,

ридаейки сега!

Щом чувствам те до мене,

щом зная, че си тук,

не зная как, но някак

политвам с твоя дух!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислав Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...