Когато теб те няма,
когато си далеч,
аз чувствам в мене рана,
когато си далеч!
Когато си до мене,
живот ми даваш ти,
аз падам на колене
и роня пак сълзи!
Когато си далече
в тъмата на нощта,
аз мисля си за тебе,
ридаейки сега!
Щом чувствам те до мене,
щом зная, че си тук,
не зная как, но някак
политвам с твоя дух!
© Станислав Георгиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
