Jul 22, 2007, 1:03 PM

Когато си отиде...

  Poetry
932 0 17
 

Брегове се сливат пред зачатие.

Води шуртят надолу в бездните.

Рисуват с лакти  ветровете щастие

в сърцата на пропуканите ледници....

Небетата на полюсите свирят.

Гръмовно се целуват...

и плетат

вълните на моретата синджири

по голото на пясъчната плът....


Земята полудя и се разплиска

по своите посоки....

Изваля!

А утре ще е слънчево и тихо.

..............................

Когато си отиде любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...