Jul 22, 2007, 1:03 PM

Когато си отиде...

  Poetry
933 0 17
 

Брегове се сливат пред зачатие.

Води шуртят надолу в бездните.

Рисуват с лакти  ветровете щастие

в сърцата на пропуканите ледници....

Небетата на полюсите свирят.

Гръмовно се целуват...

и плетат

вълните на моретата синджири

по голото на пясъчната плът....


Земята полудя и се разплиска

по своите посоки....

Изваля!

А утре ще е слънчево и тихо.

..............................

Когато си отиде любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...