Jul 22, 2007, 1:03 PM

Когато си отиде...

  Poetry
930 0 17
 

Брегове се сливат пред зачатие.

Води шуртят надолу в бездните.

Рисуват с лакти  ветровете щастие

в сърцата на пропуканите ледници....

Небетата на полюсите свирят.

Гръмовно се целуват...

и плетат

вълните на моретата синджири

по голото на пясъчната плът....


Земята полудя и се разплиска

по своите посоки....

Изваля!

А утре ще е слънчево и тихо.

..............................

Когато си отиде любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...