Когато си отива
Когато нещо си отива,
не се опитвай да го спреш.
Усмивка нова те залива
и чака да я избереш.
Отива си пресъхнал извор,
раздал незабравими дни.
Отива си задъхан избор,
потънал в нечии очи.
Отива си откъснат спомен,
пулсирал в нечии сърца
и попечителят бездомен
на стара рухнала скала.
Отива си залязващ преход,
от усмирена суета
и спуска се небесен екот,
разбил вековната стена.
Когато нещо си отива,
пусни го, отвори врати,
душата, за да е щастлива,
свободна нека полети.
© Наташа Басарова All rights reserved.
