sesil (Силвето) sesil (Силвето)
37
Jul 18, 2006, 9:41 AM

Когато си отива любовта

  Poetry
1.2K 0 3
Когато си отива любовта,
вината не е само чужда.
Дали съдбата тъй реши,
но и от раздяла има нужда.

Когато си отива любовта,
то нека тихо,кротко да си иде.
От обич по задължение така боли,
когато няма "обичам те" в отсрещните очи.

Когато си отива любовта,
спомените винаги остават.
Дори да няма нищо след това,
то спомена се носи до забрава.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвето All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0