sesil (Силвето) sesil (Силвето)
37
Jul 18, 2006, 9:41 AM

Когато си отива любовта

  Poetry
1.2K 0 3
Когато си отива любовта,
вината не е само чужда.
Дали съдбата тъй реши,
но и от раздяла има нужда.

Когато си отива любовта,
то нека тихо,кротко да си иде.
От обич по задължение така боли,
когато няма "обичам те" в отсрещните очи.

Когато си отива любовта,
спомените винаги остават.
Дори да няма нищо след това,
то спомена се носи до забрава.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвето All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0