Когато си сам
Когато си сам
Когато си сам, се отричаш
от всички заблуди,
в които нелепо си вярвал.
От самотата притиснат,
с далечни думи
душата ми галиш.
И зов подир зов,
като отронени листи долитат
от твойте пространства изгубени.
Аз идвам
с надежда, с любов и със вяра,
подвластна на вечния порив,
донесла за теб всеотдайност
и животворящия огън.
Вече не си сам...
Спокоен,
на навика скучен с прибоя
размиваш щастливите мигове
в параноя...
Когато си сам, се отричаш
от всички заблуди,
в които нелепо си вярвал.
От самотата притиснат,
с далечни думи
душата ми галиш.
И зов подир зов,
като отронени листи долитат
от твойте пространства изгубени.
Аз идвам
с надежда, с любов и със вяра,
подвластна на вечния порив,
донесла за теб всеотдайност
и животворящия огън.
Вече не си сам...
Спокоен,
на навика скучен с прибоя
размиваш щастливите мигове
в параноя...
© Елена Гоцева All rights reserved.
