Nov 7, 2017, 6:36 PM

Когато си тъжна, поглеждай Луната

  Poetry » Other
2.3K 4 14

Когато си тъжна, поглеждай Луната

                                  На нашата скъпа приятелка*

 

Не поглеждай нагоре, с усмивка преди

да изтриеш всички облаци сиви.

Ще видиш небето как ражда звезди

и дарява те с топли нощи красиви.

 

Не вземай всички, една избери,

която подхожда на твоята личност.

В длани всички останали ти събери

и за късмет ги раздай символично.

 

Когато си тъжна, поглеждай Луната,

за теб усмивката наша ще бъде.

А ти ще бъдеш отново жената,

която тъгата в миг ще пропъди.

 

Скъпо наше приятелче нежно,

в тъга и в радост с теб ще сме вечно.

В сърцата ни влезе, бе неизбежно,

ще останеш в тях безконечно…

 

24.10.2017 г.                 Велин

 

*Честит рожден ден, приятелче!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Веси! Така е, с пари можеш да подариш много неща, но никога щастие и усмивки.
  • Великолепно посвещение! Браво, Велине! Това е един от онези подаръци, които не могат да се купят с пари...
  • Благодаря ти, Влади! Хубав ден, приятел!
  • Благодаря, Хари! Поздрави и на теб!
  • Красиво посвещение,Вели!Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...