Dec 5, 2014, 9:23 PM

Когато свърши вечността

  Poetry » Love
716 0 1

Когато свърши вечността
RemaTe

Люби ме тъй както ти пожелаеш
до болка обичай със цялата страст
защото животът това ни предлага
само секунда от Божия час.

Oтредена за нас е тя в небосклона
любовта ни да бъде един звездопад,
а слънцето нека телата изгаря
кръвта ни да бъде могъщ водопад

от чувства в които земята трепери
вулкани изригват въздиша нощта
и с крясък безумен на хиляди птици
езици от лава се сливат в река.

Люби ме до болка защото желая
със теб да отпием от вечната страст
и Бог ни целува във тази секунда
обичай ме ти до последния час!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РемаТе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...