Когато сълзите са тъжни скрижали
на мъртвата радост, стаена във мен
и моята същност за себе си жали.
Когато светът от любов е спасен.
Когато във дланите стискам стъкла,
а кръв не потича по хладните пръсти
и птици издъхват под свойте крила.
Когато съдбата пред прага се кръсти.
Тогава листата се ронят от смях
по пътя на моето тъжно начало
и аз пожълтявам навярно със тях
и падам симерна с пресъхнало тяло. ...