КОГАТО ТЕ ОТКРИХ,
препънах се
в измамния ти вятър,
изтекох си очите -
да те гасна.
Преплувах
подивялото си лято,
във теб се преродих,
но не пораснах.
А после
се опитах да се слея
с греха ти пърхащ
в залеза на дните.
Завърза ме с прегръдка.
Как более
сълзата в мене,
че не те доскитах.
© Геновева Цандева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
