Apr 18, 2006, 8:30 PM

Когато те открих в полята вироглава

  Poetry
998 0 3

Когато те открих в полята вироглава

ти вдигна огнени очи към мен.

Като с копита на диви коне

затуптя сърцето ми мигом,

но в моите тъжовни океани

пламъкът див угаси и пристъпи -

ръката ми взе и каза - води ме!

Ти знаеш къде, аз пък - защо

Заедно двама сме сила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Йотов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...