Когато теб те нямаше,така минаваха ми дните в очакване на любовта и все по-празни бяха ми мечтите и все по-тъмен виждаше ми се света.И все едно,че в улица безкарайно тъмна се лутах аз сама и вече бях изгубила надежда,че ще видя светлина.Когато ти заблестя във формата на светлина и със скорост по-бърза от звука се затичах аз към теб.Сега до мен си ти и живота ми се промени,моля те завинаги до мене остани.
© Галина Георгиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Супер