Когато вселената изгрява
Когато вселената изгрява
а мисълта ми будна –
все така не спи!
Ето тука, в тихата стая,
аз с наслада отпивам кафе!
Но мислите бързо препускат,
все търсят посока и бряг
и да открият верния път!
Животът неспирно препуска,
сменяват се полюси в мен...
Как на злото с добро да отвърна,
как обидите в себе си да не тая!
Затова сега ви прощавам!
А пред мен пътят ми светъл е...
но на тези които дълбоко ранихте ме
на пътеката светла – няма място за вас!
Затова прекъснах нишката която,
все назад към пропастта ме дърпаше!
И с нови мисли – по светла изтъках!
Защото цял живот към себе си – вървяла съм!
А лутах се с дни в лабиринта на съдбата...
Все търсех любовта на хората! Все търсех я!
Но и до днес все така – останах неразбрана...
Сега вървя по дирята на светлината
и все повече навлизам в себе си
и с любов и нежност ще погаля аз душата,
преминала през толкова препятствия.
И ето ме греба с пълни шепи изобилие,
което вселената към мен изпраща,
и в този миг на светло вдъхновение
аз тихо стихвам в нейните обятия!
Сега е толкова слънчево в душата ми,
че идва ми да викна да запея...
за един вълшебен свят, обгърнат от любов,
където бъдещето светло в мене се оглежда!
© Катя All rights reserved.
