Feb 22, 2017, 6:37 AM  

Когато видим с теб, че остаряваме...

  Poetry
1.6K 10 17

Не вярвам в празни приказки за вричане
и в клетвените думи за любов!
В очите ти да прочета: „Обичам те!”
по-ценно е от всеки благослов!...

Когато със ръцете се докосваме,
по вените ни да протича ток!
И любовта, ще можем ли, въпросът е,
да я опазим в тоя свят жесток?

На думи няма да се доверяваме,
ще следваме сърдечния сигнал.
Когато видим с теб, че остаряваме -
ти пак красива, аз пък - побелял,

ще седнем в есента отвън под кестена,
и както някога ще помълчим,
край нас ще тичат внуците, естествено,
а ние за ръце ще се държим!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...