Feb 22, 2017, 6:37 AM  

Когато видим с теб, че остаряваме...

  Poetry
1.6K 10 17

Не вярвам в празни приказки за вричане
и в клетвените думи за любов!
В очите ти да прочета: „Обичам те!”
по-ценно е от всеки благослов!...

Когато със ръцете се докосваме,
по вените ни да протича ток!
И любовта, ще можем ли, въпросът е,
да я опазим в тоя свят жесток?

На думи няма да се доверяваме,
ще следваме сърдечния сигнал.
Когато видим с теб, че остаряваме -
ти пак красива, аз пък - побелял,

ще седнем в есента отвън под кестена,
и както някога ще помълчим,
край нас ще тичат внуците, естествено,
а ние за ръце ще се държим!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...