Kогато всички безметежно спят
Две музики да свирят тази нощ,
да чуе даже Бог (ако го има)
за два живота – ту добър, ту лош,
се веселя... напук на сушав климат.
Две музики да свирят стар рефрен,
тълпата да не види като падна,
вино̀ не ми носете! Не на мен,
душата ми – за обич тя е жадна.
Две музики платих и предплатих
и чашите, и скъсаната струна...
Разсъмне ли се с тъжния си стих,
пияната си болка ще целуна.
Две музики... да чуе този град,
светът да чуе, че обичам. Още,
когато всички безметежно спят,
любима съм ти... В песните и нощем..
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Благодаря ви! Радвам се, че ви харесва.
