Когато всичко друго си отиде...
Когато всичко друго си отиде
и сам останеш, гол като сирак,
когато и добро, и зло премине,
от камъка дори бъди по-як.
Когато всички тръгнат срещу тебе
и мятат с ярост огнени стрели,
кълнат те нощем, а целуват денем,
с гърди железни всичко посрещни.
Когато нямаш нищо на земята
и рамо, на което да се спреш,
когато е затворена вратата
и право нямаш даже да умреш...
Полека щом се срива твойто всичко,
а силно искаш да го задържиш...
Едва когато не остане нищо,
ще разбереш - не можеш да спасиш
любов, която вече не е жива,
да върнеш онзи, който е решил.
Недей задържа никого насила,
ако желае - просто го пусни.
Сърцето ти щом счупят и си идат,
вземи го, вляво тайно го върни.
Оттук нататък нямаш вече избор -
сълзи изтрий, главата си вдигни.
Върви, където няма стъпки други -
там своя диря остави със плам!
Усмихнат всяко утро ще се будиш -
щастлив ще си, защото ще си сам -
самотен и свободен от неволи,
назад захвърлил всичките беди,
забравил битки и лъжи, и роли,
в сърцето храбър! А сега върви...
Помни, че нищо тук не ти принадлежи!
© Любимата All rights reserved.
