Кой
Кой, мамо, слънцето гаси,
припалва през нощта луната,
небето със звезди краси,
а сутрин крие ги в росата?
Кой прави шарена дъга
след дъжд проливен да изгрее,
да спре морето до брега...
Очите твои да се смеят?
Кой учи кучето да лай
и котенцето да мяýка?
кой скрива целия безкрай
във всяко цвете днес и тука?
Числата кой реди в хорце
и буквите, които сричам?
Кой учи моето сърце
без край, без край да те обича?
© Албена Стефанова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
