И поредният опита се да те измести,
нанасяйки се в моето сърце!
И странно (случва се едно и също нещо) -
мигом той побягна незнайно накъде...
А когато ме погледнат във очите -
на пост там зорко пазиш ти!
И пак изчезват те, горките!
Как веднъж поне над тях не се смили?!
Може би отново ме спасяваш,
за раните от тях ми действаш като лек!
Но кажи ми, мили, имаш ли представа
кой и как ще ме спаси от теб?!...