Кой каза, че мечтите не се сбъдват?
Кой каза, че мечтите не се сбъдват?
Каква заблуда е това!
Колко ли мечти красиви
погубила е таз лъжа!
Аз, също като много други,
не вярвах в своята мечта.
От любов веднъж почти погубен
загубих вяра в любовта.
Загубих вяра във живота,
загубих своите мечти.
Не вярвах нито в Бог, ни в дявол.
Не вярвах в себе си дори.
Но ето, че веднъж случайно,
във един скучен, мрачен ден
срещнах момиче тъй красиво
и светло стана вътре в мен.
Това момиче казва се Елена,
но Ени я наричам аз.
И често мислех си за нея,
и казваха ми, че не съм в час.
И ето, че сближихме се със нея
и станахме приятели добри.
Аз пак не вярвах нито в мен, ни в Бога,
но в нея вярвах - дори и странно да звучи.
Веднъж решихме да отидем
за една вечер заедно в Мъглиж.
Тази вечер аз не си я давам
дори за цяла седмица в Париж.
Край огъня навътре във гората
седяхме със приятели добри.
Край нас тихо шумолеше си реката,
а ний се радвахме на всеки миг.
И неусетно стана вече късно
и легнахме си уж да спим,
а Ени ме целуна страстно
и целият ми свят обърна в миг.
И изведнъж се нещо в мене промени
и сякаш се отново аз родих.
Повярвах пак във своите мечти
и поисках тя със мен да ги сподели.
На следващата сутрин болеше ме глава.
Когато я погледнах, забравих за това.
Когато я прегърнах, времето отново спря
и отново повярвах, че мога да летя.
Така че, Ени, искам да ти кажа,
ако сега четеш това,
че ти ми върна светлината,
ти ми върна любовта.
Ти научи ме да вярвам
във всяка искрена мечта
и просто не намирам думи...
как да ти благодаря!
Не съм поет, така че извинявай,
че стиховете ми не са така добри,
но просто искам някак да ти кажа
колко много за мен значиш ти.
И не знам дали Redbull крила ти дава,
но твоята любов ме окрили.
И никога не ще те аз оставя!
И, моля те, не ме оставяй ти!
...
Каква заблуда е това!
Колко ли мечти красиви
погубила е таз лъжа!
Аз, също като много други,
не вярвах в своята мечта.
От любов веднъж почти погубен
загубих вяра в любовта.
Загубих вяра във живота,
загубих своите мечти.
Не вярвах нито в Бог, ни в дявол.
Не вярвах в себе си дори.
Но ето, че веднъж случайно,
във един скучен, мрачен ден
срещнах момиче тъй красиво
и светло стана вътре в мен.
Това момиче казва се Елена,
но Ени я наричам аз.
И често мислех си за нея,
и казваха ми, че не съм в час.
И ето, че сближихме се със нея
и станахме приятели добри.
Аз пак не вярвах нито в мен, ни в Бога,
но в нея вярвах - дори и странно да звучи.
Веднъж решихме да отидем
за една вечер заедно в Мъглиж.
Тази вечер аз не си я давам
дори за цяла седмица в Париж.
Край огъня навътре във гората
седяхме със приятели добри.
Край нас тихо шумолеше си реката,
а ний се радвахме на всеки миг.
И неусетно стана вече късно
и легнахме си уж да спим,
а Ени ме целуна страстно
и целият ми свят обърна в миг.
И изведнъж се нещо в мене промени
и сякаш се отново аз родих.
Повярвах пак във своите мечти
и поисках тя със мен да ги сподели.
На следващата сутрин болеше ме глава.
Когато я погледнах, забравих за това.
Когато я прегърнах, времето отново спря
и отново повярвах, че мога да летя.
Така че, Ени, искам да ти кажа,
ако сега четеш това,
че ти ми върна светлината,
ти ми върна любовта.
Ти научи ме да вярвам
във всяка искрена мечта
и просто не намирам думи...
как да ти благодаря!
Не съм поет, така че извинявай,
че стиховете ми не са така добри,
но просто искам някак да ти кажа
колко много за мен значиш ти.
И не знам дали Redbull крила ти дава,
но твоята любов ме окрили.
И никога не ще те аз оставя!
И, моля те, не ме оставяй ти!
...
© Жеко All rights reserved.
