Кой ли я пита?!
Не ме карайте за любов да творя,
това чувство от мен се отрече.
Сви платна и кораба повлече,
уморена надежда в натежала душа.
Котва за кратко бе хвърлила само
и даже не знаех как се зове.
Причини безбройни изтъкна без време,
че при мен да остане - Не ще!
Пресуши копнежи до дъно,
огъня с вода обилно заля.
Събра дрехите и куфара стегна,
опарцалена до голо тъга.
Тя повече работа няма
в мойта опустошена душа.
Тя, нейната мисия, свърши
и ме остави сирота в нощта.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
