Искам да те мразя, вместо себе си
заради всичко, на което ме осъди.
И да имат смисъл дните ми,
откакто ме погуби...
Страдам не защото теб те няма.
Страх ме е, че твоята усмивка също си отиде.
Защото нас ни няма, ала смисълът остана.
Защото разпиляхме чувствата, с които дишахме преди.
И лъжехме се, че не сме един за друг,
наместо да се борим...