Apr 12, 2004, 4:45 PM
Кой ни прокле...
Искам да те мразя, вместо себе си
заради всичко, на което ме осъди.
И да имат смисъл дните ми,
откакто ме погуби...
Страдам не защото теб те няма.
Страх ме е, че твоята усмивка също си отиде.
Защото нас ни няма, ала смисълът остана.
Защото разпиляхме чувствата, с които дишахме преди.
И лъжехме се, че не сме един за друг,
наместо да се борим...
заради всичко, на което ме осъди.
И да имат смисъл дните ми,
откакто ме погуби...
Страдам не защото теб те няма.
Страх ме е, че твоята усмивка също си отиде.
Защото нас ни няма, ала смисълът остана.
Защото разпиляхме чувствата, с които дишахме преди.
И лъжехме се, че не сме един за друг,
наместо да се борим...
© антония All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
