Кой си ти?
Че в сънищата ми присъстваш,
докосвайки ме плахо за ръка
без думи, шепота прекъсващ,
бушуващ в мен, като река.
Кой си ти?
Че в спомени оставяш
сладостта на роза, поднесена с уста
и в мислите ми безпощадно ровиш,
откъсваш от очите ми сълза.
Кой си ти?
Тишината разлюлял, в миг единствен
по-нежен, по-страстен от вокал,
като цвят в ръцете ти разлистен,
обичта поднесъл ми в бокал.
Кой си ти?
© Лара All rights reserved.
